Димитровската конституция е приета от шестото ВНС.   На 10.12.1947 г.

Димитровската конституция е призната от шестото Велико народно събрание.

 

На 10.12.1947 година същият този парламент за повторно утвърждава съратника на Сталин – Георги Димитров за министър-председател. Вицепремиери му стават Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Трайков и Трайчо Костов.

 

Правителството е доминирано от дейци на Българска комунистическа партия, само че в състава му има и деятели на Народен съюз „ Звено “, Български земеделски народен съюз и БРСДП.

 

През 1945 година Георги Димитров се отхвърля от съветското си поданство и се връща в България. Два дни по-късно мустакатият болшевик с притеснен от водка черен дроб държи тирада в Народния спектакъл, в която засипва с обиди демократичните ни политически сили. Същия месец взел участие и в изборите за Народно заседание, след които станал народен представител.

 

 Докато управлявал Министерски съвет в интервала (1946-1949 г.), Димитров почнал гонения против опозиционните дейци и ги наричал „ деморализирали видове “. Новият първи в Народна република България взел участие и в подготовката на обвинителния акт против ръководителя на Български земеделски народен съюз, а като предходна изтезанието – в последвалата пропагандна акция.

 

След изгнанието си вождът от Ковачевица се нанесъл със брачната половинка и осиновения си наследник Бойко в царските палати. Той се открил в двореца „ Врана “, хвалейки се, че в тази резиденция е намерил покой и цялостен комфорт.

 

В качеството си на министър председател, съденият за палеж на Райхстага Димитров имал достъп до досиетата на тайните служби и полицията. Като подобен наредил да извадят от архива досието с документи на един от братята му – Любен и унищожил огромна част от наличието й. Сред отчетите имало такива, уличаващи родственика му в джебчийство, трафикантство и шарлатанство.

 

Самият Георги Димитров също бил цялостен с пороци. И в Русия и у нас пушел като комин и поглъщал големи количества алкохол. Спиртните питиета освен увредили сърцето му, а му докарали и цироза. По всяка възможност точно злоупотребата с водка и цигари предизвикала относително ранната му гибел на 67-годишна възраст.

Според друга версия обаче той бил токсичен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по поръчка на Берия и своя някогашен другар Сталин. Руснакът по този начин и не могъл да преглътне, че приятелят му го е предал, сдружавайки се зад тила му с югострашилището Йосип Броз Тито и дружно с него обмислял основаването на Балканска федерация. До реализация на плана обаче по този начин и не се стигнало, защото идеолозите му се скарали доста люто. Те не могли да се схванат кой да оглави федерацията и по този начин другарството им завършило.

 

В неосъществената Балканска федерация страната ни трябвало да влезе без Пиринска Македония. Благоевградският край щял да е новата мегадържава като част от Народна република Македония.

 

Дали българският комунистически водач е починал поради влошено здраве или е отстранен по напътствие на Бащата на народите, не можем да кажем сигурно. Факт е обаче, че намира гибелта си в Съюз на съветските социалистически републики. Димитров отпътува за лекуване в Съюз на съветските социалистически републики със мощни коремни болки, уязвимост, обездвижване на левия крайник и още други признаци. На 25 юни на рандеву в санаториума му отива Сталин, а три дни по-късно ВИП пациентът получава кръвоизлив в черния дроб и издъхва в страшни страдания.

Източник: Уикенд